Хоремаг

“Вчера, всички проблеми изглеждаха толкова далечни..”. Вчера ходихме с миро на семенар до семенарията :). Всъщност слушахме три лекции. Две за .NET и една за софтуерна архитектура и Perl като Perl беше засегнат само концептуално. На мен ми харесаха и мисля че не съм си изгубил времето а мисля че и Миро остана доволен. След това ходихме в Уго и се видяхме с кака Донка. Да им е честито с Бени! Вечерта се отдадохме на алкохолно забвение с ракия защото Косьо ни беше на гости. Затова той в момента леко похърква зад гърба ми. Имам чувството че току що написах най-скучния си постинг да се надяваме че ще го редактирам по-късно.

Ето две снимки от вчера.Тази е от вратата на тоалетната на Химическия факултет на Софийски университет а тази от Уго до малките пет кюшета.

Българска асоциация на разработчиците на софтуер организира Технически семинар утре.

Така получавам днес на e-mail бюлетина на mobilebulgaria.com и гледам вътре следната новина:

Здравните осигуровки със SMS Абонатите на "МТел" и "ГлоБул" могат да проверят със SMS дали всичките им здравни осигуровки са внесени в Националния осигурителен институт (НОИ). Клиентите на първия GSM оператор трябва да изпратят ЕГН-то си на номер 11101, а абонатите на втория - на номер 11111. Веднага след това ще получат обратен SMS със съдържание: "Нямате прекъснати здравноосигурителни права" или "Периоди без здравни осигуровки". Системата за проверка на вноските през мобилния телефон работи от две седмици. При "МТел" цената на справката е 25 ст. без ДДС, а при "ГлоБул" - 24 стотинки.

Хубаво- викам си аз цивилизовано направено, не че не мога да си ги проверя на сайта но се наси слух че там информацията се обновява на 6 месеца. И си драскам аз ЕГН-то на номера и получавам следния отговор:

osig: Uslugata e nedostypna 4rez SMS. Obadete se v nashia InfoCenter na tel. 08911001 i popitajte za neobhodimata vi informacia.

Не обръщам внимание на 4-та и “ви” с малко В понеже и аз правя много грешки но да изпратя SMS за да ми кажат че трябва да звънна по телефона си е направо грубо. Незнам къде се дъни системата но определено не работи. Та това е моето възмущение.

Днес младите са сульовци. И любовта им сульовска, и забавленията пульовски и музиката - кулиовска. Хакат се по чатове и клубове, висят по кината и се лижотат по пейките из Борисовия дървосад, както е казал поета. А едно време, въздишаше дядо, нещата са били истински. Истинска любов, истинска страст. И аз понякога си спомням картините от ранното ми детство и се радвам…радвам се диво и без задръжки, докато леличката не викне големите батковци да ми сложат хубавата бяла риза, дето има толкова големи ръкави, че ми ги връзват зад гърба….а аз се смея, смея и ум небрежно се оглеждам за издайнически проблясък на стъкло в градината отвън…. ….О, как обичах от прозореца в кухнята да наблюдавам тихо баба - застинала неподвижно в лехата, обвила венец от треви и храсталаци тип шипки-бодливки на челото си, неподвижна с часове да чака дядо. Обикновения наблюдател не би я забелязал така - залегнала между овошките, застинала като камък, потайна като зелка, тиха като круша, смъртоносна като сърдечен удар, част неразривна от природата… Но дядо не беше обикновен човек. Обикновените хора в нашето семейство дълго не живеят. А блясъкът на оптическия мерник издаваше на тренираното око местоположението на баба по начин най-предателски. Дядо беше бърз, дядо беше умен, дядо имаше бронежилетка. Когато станах на пет баба изплете и подари една билетка и за мен, по случай Нова Година. Каза, че е непробиваема и предложи на тате да я пробва пръв. Тате не беше ного умен. Тогава за да не ми липсва тате през другата година, баба предложи да напишем писмо до Дядо Мраз и да го помолим за братче. Спомням си как я попитах с големи тъжни очаци:

• Бабо, ама той, Дядо Мраз, дали ще ми отговори?
• Ще отговори, сине, ще отговори. Ако ли не – ей я, къде е Лапландия, баба лично ще му го боцне на вратата Дядо Мраз отговори на следващия ден. Още помня писмото – голямо и с червени петна, защото, обясни баба, Дядо Мраз много го болял носа от студеното и често му текло кръв, та тя трябвало да го превързва. В писмото пишеше “Малки ми сульо, искаш братче, а? Няма проблем, но прати първо мама за малко” Подпис: Дядо Прас. Е, както обичаше да казва баба, “какво е живота, освен низ от убийствени изненади”. А аз не исках да съм като дядо – толкова често изненадван. Считах за грешка най-ужасна решението му да си избере за жена точно снайпериста на Отряда. Той се оправдаваше, че когато се запознали, прякорът й – Бойка Оптиката – го навел на мисълта, че е очен лекар. А и тя го свалила много бързо. После, докато му превързвала раната на крака, го погледнала кротко и му рекла: “Любим те, Жоре! Само смъртта ще ни раздели. Колко ще продължи това наше щастие – решението е изцяло твое”. Гледала го, гледала и стягала превръзката, стягала, докато дядо не се предал. Решили да се венчаят тайно, в ранно утро, докато още имало мъзга. По тревата. След кратката церемония, на която присъствали двама от отряда и един поп-капиталист, баба ликвидирала свидетелите. Е, това е тайна церемония, любезни ми читателю, а не като Бритни Спиърс и нейния паток! С времето зрението на баба се влоши и дядо й закупи очила. Въпреки това тя упорито поддържаше версията, че очилата са слаби и й трябва нещо по-добро, докато дядо вяло протестираше, че не е нормално да ходи да проверява дали супата е завряла с оптически мерник. Най-малкото плашело гостите. Странното е, че гостите винаги много харесваха супите на баба. Надпреварваха се един през друг да хвалят готварските й умения, та чак долавях отчаяна и истерична нотка в гласовете им. Баба само се усмихваше като Лиза Мона и казваше, ч е нищо не мрази повече от лъжците и по този повод се сеща за една убийствено интересна игра, която се наричала “руска супа”. След като предложението се приемаше единодушно, баба подпираше пушката до стола си и играта започваше в пълно мълчание. Случваше се някой от гостите да открие черно картонче в супата си, да го разтвори пребледнял и с треперещ глас да прочете тихо името си. После внезапно скачаше от масата, втурваше се с писък към вратата, баба отиваше да затвори след него и никога повече не го виждах. След края на вечерта баба оставаше да копае в градината до зори. Е, затова имахме и големи домати, мили ми читатели, а не като сегашните – нитратни бомби със семки вътре, големи като бебешки очета….а очетата ми напомнят за татко. Баба каза, че и приживе е бил голямо лайно и затова каквото и да наториш с него, се ще те гледа глупаво като израсте….а после се научих да хвърлям нож. Един път и аз да изненадам някой.

Понеделник

Утро: Добро утро ! Такааа… Облече се, излезе и отиде на работа ? А кой ще закусва ? Къде са ми овесените ядки ? Ахаа, давай, пуши още. Я на ти едно присвиване. Оп ! Кофти, а ? Не трябва да се пуши на празен стомах ! Какво ти става всъщност ?

Обяд: Мда, всичко е ясно. В събота и се стори, че има целулит и от понеделник сме на диета. Мамка му ! А мен някой питал ли ме е ? Не ! Аз да не съм ти коса ? С мен такива експерименти няма да минат ! Включваме средно стържене.Ееее… не става слънчице, знаеш къде да си го навреш тва кисело мляко. Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се за показно присвиване.

Вечер: ИСКАМ ДА ПЛЮСКАМ !! ИСКАМ ДА ПЛЮСКААААМ !!! ДАЙТЕ ХРАНА !!! ИСКАМ СВИНСКО !! ПЛЮСКАНЕЕЕЕ !!!

Нощ: Майната ти, няма да спиш. Няма да млъкна, сама си си виновна – гладен съм. Искам храна, разбираш ли ? Писна ми от твоята диета ! Аз. Искам. Да. Ям. Айде де, пробвай да заспиш ! Пържолка ми трябва, със сосче…

Вторник.

Утро: Такааа. Продължаваш да ме мъчиш, а ? И пак без овесените ядки ? Тоя зелев лист още хранопровода го опатка от глад. До мен нищо не стигна ! Писна ми… цяла нощ завиждах на стомаха на Наталия Крачкова.

Ден: Силите са ми на привършване, пращам импулси в мозъка, той ги препраща на задника… от задника все още нищо не се връща.. Мамка му, какво ще правим ? Пак ли кисело мляко ? МРАЗЯ КИСЕЛО МЛЯКО !!

Вечер: Стържа с последни сили – не ми обръща внимание, гадта. Нощ: А по вкусно е ако млади картофчета се препекат с краве масълце… със златиста коричка… и със сметанка… или ей така, с гъбки… Още по-добре става с гъбки… СТЪРЖИИИИИИ

Сряда:

Утро: Падна малко салата – расте по земята тая гнус. Почнах да забравям вкуса на овесените ядки – такъв нежен, топъл, обвиващ… стъъъъъррржжжжжж

Ден: Ура! Кисело млекце! Ох на батко ! Айрянче.! Ей, ей дай още бе ! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКОООО !!

Вечер: Нищо не остана от мен! Отгоре цвилят органите от малкия таз. А аз изсъхнах и се спаружих… Едвам преработих две репички, губя квалификация….

Нощ: Ех, а когато живяхме с мама и тате, всяка вечер имаше супа! И салата. И второ с месце… Със стомаха на тате на два гласа цвърчахме от удоволствие… И защо ти трябваше да се изнасяш в самостоятелна квартира ? А?

Четвъртък:

Утро: По-добре не пуши. Извинявай скъпа, че аз неволно се свивам и отпускам – за нищо, празен съм… А къде ми е салатката ? А ? САЛАТАТА ? Мъкаааа

Ден: Здрасти кисело млекце ! Теб трябва бавничко да те преработя, а ти си виси тук като преоценена стока до утре.

Вечер: Говорих с червата – и те са в шок, говорят че има запаси на изхода… Не трябва дотам да стигаме. Олеле, по-внимателно де ! Толкова големи сливи, и всичките за мен ? Мамка му, отивам да ги преработвам всичките !

Нощ: Тия скапани сливи – не мога да ги оправя всичките, измъчих се. Извинявайте пичове, ама ви ги пращам, все пак вие сте 8 метра, а аз тук съм сам

Петък:

Ранно утро: Сортираме и изпращаме сливи…

Утро: Направо да откачиш! Получих йогурт ! Да не би сливите да са й оправили мозъка ? По-честичко трябва… А сега на обяд картофки… с пиленце…

Обяд: Айрян… Вземи тоя стомашен сок…

Вечер: Стоим в ресторанта и подушваме чуждата храна. Айде де! Давай ! Поръчай си нещо ! Цяла седмица не сме яли … Тихо! Той и каза, че е много измършавяла ! И че трябва да яде повечко ! И че изглежда изкючително добре ! Е ? Браво ! Умник ! Пич ! Мина ! Ей сега ще плюскам !

Късна вечер: Ееее…. стттърррржжжж…кво ми даде, ма ? ‘Кво е тва ? Гъбкии.. а тва ? Мартини…. стърррррьь, яяя водчица… уважавам… Ехаа… супер ! трайте черва, всичко е под контрол !

Нощ: Довиждане гъбки! Довиждане водчице ! Картофче….да не се удавиш… ех… колко манджа отиде…

О, минералната водица, влизай… Пак сме на диета…

10x www.ebane.net

Фирма: Конкурс за свободна позиция. Цяла купчина автобиографии. Уморен и отегчен шеф. Хваща половината купчина автобиографии и я хвърля в коша.

• Каръци не ни трябват!

10x doradko

Огромна галерия със снимки на бодиарт. 10x Vlado

Малко “хардуер”.

Вижте тази кратка сметка. (бакалина не е включен) 10x Sisko

Пънкария до шия. Вашият шанс да влезете в истинския пънк.