Хоремаг

Понеделник

Утро: Добро утро ! Такааа… Облече се, излезе и отиде на работа ? А кой ще закусва ? Къде са ми овесените ядки ? Ахаа, давай, пуши още. Я на ти едно присвиване. Оп ! Кофти, а ? Не трябва да се пуши на празен стомах ! Какво ти става всъщност ?

Обяд: Мда, всичко е ясно. В събота и се стори, че има целулит и от понеделник сме на диета. Мамка му ! А мен някой питал ли ме е ? Не ! Аз да не съм ти коса ? С мен такива експерименти няма да минат ! Включваме средно стържене.Ееее… не става слънчице, знаеш къде да си го навреш тва кисело мляко. Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се за показно присвиване.

Вечер: ИСКАМ ДА ПЛЮСКАМ !! ИСКАМ ДА ПЛЮСКААААМ !!! ДАЙТЕ ХРАНА !!! ИСКАМ СВИНСКО !! ПЛЮСКАНЕЕЕЕ !!!

Нощ: Майната ти, няма да спиш. Няма да млъкна, сама си си виновна – гладен съм. Искам храна, разбираш ли ? Писна ми от твоята диета ! Аз. Искам. Да. Ям. Айде де, пробвай да заспиш ! Пържолка ми трябва, със сосче…

Вторник.

Утро: Такааа. Продължаваш да ме мъчиш, а ? И пак без овесените ядки ? Тоя зелев лист още хранопровода го опатка от глад. До мен нищо не стигна ! Писна ми… цяла нощ завиждах на стомаха на Наталия Крачкова.

Ден: Силите са ми на привършване, пращам импулси в мозъка, той ги препраща на задника… от задника все още нищо не се връща.. Мамка му, какво ще правим ? Пак ли кисело мляко ? МРАЗЯ КИСЕЛО МЛЯКО !!

Вечер: Стържа с последни сили – не ми обръща внимание, гадта. Нощ: А по вкусно е ако млади картофчета се препекат с краве масълце… със златиста коричка… и със сметанка… или ей така, с гъбки… Още по-добре става с гъбки… СТЪРЖИИИИИИ

Сряда:

Утро: Падна малко салата – расте по земята тая гнус. Почнах да забравям вкуса на овесените ядки – такъв нежен, топъл, обвиващ… стъъъъъррржжжжжж

Ден: Ура! Кисело млекце! Ох на батко ! Айрянче.! Ей, ей дай още бе ! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКОООО !!

Вечер: Нищо не остана от мен! Отгоре цвилят органите от малкия таз. А аз изсъхнах и се спаружих… Едвам преработих две репички, губя квалификация….

Нощ: Ех, а когато живяхме с мама и тате, всяка вечер имаше супа! И салата. И второ с месце… Със стомаха на тате на два гласа цвърчахме от удоволствие… И защо ти трябваше да се изнасяш в самостоятелна квартира ? А?

Четвъртък:

Утро: По-добре не пуши. Извинявай скъпа, че аз неволно се свивам и отпускам – за нищо, празен съм… А къде ми е салатката ? А ? САЛАТАТА ? Мъкаааа

Ден: Здрасти кисело млекце ! Теб трябва бавничко да те преработя, а ти си виси тук като преоценена стока до утре.

Вечер: Говорих с червата – и те са в шок, говорят че има запаси на изхода… Не трябва дотам да стигаме. Олеле, по-внимателно де ! Толкова големи сливи, и всичките за мен ? Мамка му, отивам да ги преработвам всичките !

Нощ: Тия скапани сливи – не мога да ги оправя всичките, измъчих се. Извинявайте пичове, ама ви ги пращам, все пак вие сте 8 метра, а аз тук съм сам

Петък:

Ранно утро: Сортираме и изпращаме сливи…

Утро: Направо да откачиш! Получих йогурт ! Да не би сливите да са й оправили мозъка ? По-честичко трябва… А сега на обяд картофки… с пиленце…

Обяд: Айрян… Вземи тоя стомашен сок…

Вечер: Стоим в ресторанта и подушваме чуждата храна. Айде де! Давай ! Поръчай си нещо ! Цяла седмица не сме яли … Тихо! Той и каза, че е много измършавяла ! И че трябва да яде повечко ! И че изглежда изкючително добре ! Е ? Браво ! Умник ! Пич ! Мина ! Ей сега ще плюскам !

Късна вечер: Ееее…. стттърррржжжж…кво ми даде, ма ? ‘Кво е тва ? Гъбкии.. а тва ? Мартини…. стърррррьь, яяя водчица… уважавам… Ехаа… супер ! трайте черва, всичко е под контрол !

Нощ: Довиждане гъбки! Довиждане водчице ! Картофче….да не се удавиш… ех… колко манджа отиде…

О, минералната водица, влизай… Пак сме на диета…

10x www.ebane.net