Хоремаг

Днес младите са сульовци. И любовта им сульовска, и забавленията пульовски и музиката - кулиовска. Хакат се по чатове и клубове, висят по кината и се лижотат по пейките из Борисовия дървосад, както е казал поета. А едно време, въздишаше дядо, нещата са били истински. Истинска любов, истинска страст. И аз понякога си спомням картините от ранното ми детство и се радвам…радвам се диво и без задръжки, докато леличката не викне големите батковци да ми сложат хубавата бяла риза, дето има толкова големи ръкави, че ми ги връзват зад гърба….а аз се смея, смея и ум небрежно се оглеждам за издайнически проблясък на стъкло в градината отвън…. ….О, как обичах от прозореца в кухнята да наблюдавам тихо баба - застинала неподвижно в лехата, обвила венец от треви и храсталаци тип шипки-бодливки на челото си, неподвижна с часове да чака дядо. Обикновения наблюдател не би я забелязал така - залегнала между овошките, застинала като камък, потайна като зелка, тиха като круша, смъртоносна като сърдечен удар, част неразривна от природата… Но дядо не беше обикновен човек. Обикновените хора в нашето семейство дълго не живеят. А блясъкът на оптическия мерник издаваше на тренираното око местоположението на баба по начин най-предателски. Дядо беше бърз, дядо беше умен, дядо имаше бронежилетка. Когато станах на пет баба изплете и подари една билетка и за мен, по случай Нова Година. Каза, че е непробиваема и предложи на тате да я пробва пръв. Тате не беше ного умен. Тогава за да не ми липсва тате през другата година, баба предложи да напишем писмо до Дядо Мраз и да го помолим за братче. Спомням си как я попитах с големи тъжни очаци:

• Бабо, ама той, Дядо Мраз, дали ще ми отговори?
• Ще отговори, сине, ще отговори. Ако ли не – ей я, къде е Лапландия, баба лично ще му го боцне на вратата Дядо Мраз отговори на следващия ден. Още помня писмото – голямо и с червени петна, защото, обясни баба, Дядо Мраз много го болял носа от студеното и често му текло кръв, та тя трябвало да го превързва. В писмото пишеше “Малки ми сульо, искаш братче, а? Няма проблем, но прати първо мама за малко” Подпис: Дядо Прас. Е, както обичаше да казва баба, “какво е живота, освен низ от убийствени изненади”. А аз не исках да съм като дядо – толкова често изненадван. Считах за грешка най-ужасна решението му да си избере за жена точно снайпериста на Отряда. Той се оправдаваше, че когато се запознали, прякорът й – Бойка Оптиката – го навел на мисълта, че е очен лекар. А и тя го свалила много бързо. После, докато му превързвала раната на крака, го погледнала кротко и му рекла: “Любим те, Жоре! Само смъртта ще ни раздели. Колко ще продължи това наше щастие – решението е изцяло твое”. Гледала го, гледала и стягала превръзката, стягала, докато дядо не се предал. Решили да се венчаят тайно, в ранно утро, докато още имало мъзга. По тревата. След кратката церемония, на която присъствали двама от отряда и един поп-капиталист, баба ликвидирала свидетелите. Е, това е тайна церемония, любезни ми читателю, а не като Бритни Спиърс и нейния паток! С времето зрението на баба се влоши и дядо й закупи очила. Въпреки това тя упорито поддържаше версията, че очилата са слаби и й трябва нещо по-добро, докато дядо вяло протестираше, че не е нормално да ходи да проверява дали супата е завряла с оптически мерник. Най-малкото плашело гостите. Странното е, че гостите винаги много харесваха супите на баба. Надпреварваха се един през друг да хвалят готварските й умения, та чак долавях отчаяна и истерична нотка в гласовете им. Баба само се усмихваше като Лиза Мона и казваше, ч е нищо не мрази повече от лъжците и по този повод се сеща за една убийствено интересна игра, която се наричала “руска супа”. След като предложението се приемаше единодушно, баба подпираше пушката до стола си и играта започваше в пълно мълчание. Случваше се някой от гостите да открие черно картонче в супата си, да го разтвори пребледнял и с треперещ глас да прочете тихо името си. После внезапно скачаше от масата, втурваше се с писък към вратата, баба отиваше да затвори след него и никога повече не го виждах. След края на вечерта баба оставаше да копае в градината до зори. Е, затова имахме и големи домати, мили ми читатели, а не като сегашните – нитратни бомби със семки вътре, големи като бебешки очета….а очетата ми напомнят за татко. Баба каза, че и приживе е бил голямо лайно и затова каквото и да наториш с него, се ще те гледа глупаво като израсте….а после се научих да хвърлям нож. Един път и аз да изненадам някой.