Хоремаг

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. “С виенска кифла, с каничка кафе…” Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: “Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши”. Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: “Започва жертвоприношението”, той взе та се изцепи: “Започва сношението” и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.

Защо не? Циците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше! 84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е. Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим… Колко му трябва на човек! Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

Излязоха най-сетне снимките от Кабаре.

Днес е Първи май с главно “П” а именно денят на труда, в случя на мързела. Малко късно събуждане към 9 след снощната Danzka. Пихме по едно кафе с кола на пазарчето с Владко и сега съм в сервиза на Fulda и съм се докопал до интернет. Така ще е докато не си оправим нет-а вкъщи. Сутринта реших че е крайно време да си направя проекта при Пенков и започнах да чета ръководството. Скука, големи глупости пише вътре. Владо ми виси на главата и псува всички масови мероприятия наум. Наум, защото сме в магазин и се държи неестествено “културно”.

Вижте го. Това е най-хубавото нещо, което съм гледал напоследък. Малко е големичко но си заслужава чакането. Благодаря ти Цеце.

Като заговорихме за музика, на някой, освен на мен ходи ли му се в неделя на традиционния концерт “Цвете за Гошо”? Ако някой иска да пусне коментарче.

Прочетете тази статия за мен

Снощи беше ориенталско. Доста ориенталско и малко латино. DJ-я каза накрая: “Бе вие танцувате, танцувате ама все на латино го избивате” на което му отговорих “Ами кой за каквото е учил.”. Беше хубаво като всяко нещо от което не очакваш кой знае какво. Изпушихме едно наргиле, което този път беше със странен вкус на мастика. Пийнахме си и покорихме дансинга. И си танцувахме до края но то това напоследък си е практика. По едно време дойде един младеж от Новхост, сложи една червена фланелка на масата и каза “Ама аз не знаех че тука има колеги от бранша” и сега си имам червена фланелка която снощи облякох в таксито. Стана много несвързано но оставям на вас да си го доствържете.

Ако имате някакъв проблем със системата моля попълнете този формуляр.

Вчера в blog.doncho.net видях постинг за една статия за министър Абрашев. За съжаление трябва да я сложа в категория “Веселба”.

Снощи и тази сутрин гледах Великият диктатор с Чарли Чаплин. Велик филм за времето си (1940 година). Препоръчвам го на всички, на които е омръзнало сладникавото комерсиално кино на нашето съвремие. Филм, който е актуален и днес за съжаление. Хората не са се променили от тогава и силата която ги движи все още е алчността. Това е любимата ми част, когато бръснарят се изправя на трибуната пред покорената нация, на мястото на диктатора и казва думите върху които си струва да се замислим. Може би утопични, може би сладникави но толкова истински:

Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоювам никого. Бих искам да помогна на всички: Евреи. Неевреи. Черни. Бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Живота може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения-груби и жестоки. Мислиме толкова много, а чувстваме толкова малко. Повече от машините се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил насилие, а ние сме загубени… Самолетът и радиото ни сближиха. Тези изобретения изискват добрината на човека, изискват всеобщо братство, единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига милиони милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само на алчността на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората. Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират, ви поробват контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате които ви внушават,държат се като с добитък и ви използват като храна за оръдия. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини, със сърца машини. Вие не сте машини, не сте добитък вие сте хора ! Носите любовта на човечеството в себе си. Не мразете ! Само необичаните и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва : “Царството божие е в човека.” Не в един човек, не в група, а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот свободен и прекрасен, да направите този живот чудесно приключение. В името на демокроцията нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим за един нов свят, свят, който ще даде на шанс на човека да работи, който ще даде на младежта бъдеще, на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се издигнаха. Но те лъжат! Няма да изпълнят това обещанието. Никога ! Диктаторите са свободни, но заробват народа. Сега нека се борим за изпълнението на това обещание ! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността, омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим ! Ханна… Чуваш ли ме ? Където и да си, вдигни очи, Ханна. Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието. Погледни нагоре, Ханна ! На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината на надеждата, към бедещето, славното бъдеще, което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас. Вдигни очи, Ханна, погледни нагоре ! Чу ли това ?