Хоремаг

Снощи и тази сутрин гледах Великият диктатор с Чарли Чаплин. Велик филм за времето си (1940 година). Препоръчвам го на всички, на които е омръзнало сладникавото комерсиално кино на нашето съвремие. Филм, който е актуален и днес за съжаление. Хората не са се променили от тогава и силата която ги движи все още е алчността. Това е любимата ми част, когато бръснарят се изправя на трибуната пред покорената нация, на мястото на диктатора и казва думите върху които си струва да се замислим. Може би утопични, може би сладникави но толкова истински:

Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоювам никого. Бих искам да помогна на всички: Евреи. Неевреи. Черни. Бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Живота може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения-груби и жестоки. Мислиме толкова много, а чувстваме толкова малко. Повече от машините се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил насилие, а ние сме загубени… Самолетът и радиото ни сближиха. Тези изобретения изискват добрината на човека, изискват всеобщо братство, единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига милиони милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само на алчността на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората. Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират, ви поробват контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате които ви внушават,държат се като с добитък и ви използват като храна за оръдия. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини, със сърца машини. Вие не сте машини, не сте добитък вие сте хора ! Носите любовта на човечеството в себе си. Не мразете ! Само необичаните и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва : “Царството божие е в човека.” Не в един човек, не в група, а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот свободен и прекрасен, да направите този живот чудесно приключение. В името на демокроцията нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим за един нов свят, свят, който ще даде на шанс на човека да работи, който ще даде на младежта бъдеще, на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се издигнаха. Но те лъжат! Няма да изпълнят това обещанието. Никога ! Диктаторите са свободни, но заробват народа. Сега нека се борим за изпълнението на това обещание ! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността, омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим ! Ханна… Чуваш ли ме ? Където и да си, вдигни очи, Ханна. Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието. Погледни нагоре, Ханна ! На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината на надеждата, към бедещето, славното бъдеще, което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас. Вдигни очи, Ханна, погледни нагоре ! Чу ли това ?