В едно мразовито януарско утро на далечната 1976г., другарката Иванова пламенно обясняваше за моралната деградация на капиталистическия враг на народа, но никой не я слушаше. Изведнъж с периферното си зрение на хищник тя долови мимолетното движение на подхвърлената от Иванчо бележка и се възмути до дъното на душата си. Разгърна смачканата хартийка, очаквайки да прочете поредния опит за свалка на пъпчивия хаймана. Но, о, ужас! С разкривен ученически почерк и правописни грешки пишеше: “На другарката Иванова и мЕрише пуДката”. “Вън, гадино, и с баща си при директора!” - изрева тя, почти събрала вече двете граници. След 45 минути, след като бе изпила едно малко за успокоение при другаря Директор, и след като през сълзи му бе разказала за гнусното престъпление срещу личността и, тя лееко се поспокои. В този момент на вратата на кабинета се почука и влезе въпросния Иванчо. “Татко е тук”. “Да влезе!” - каза другарят Директор, опитвайки се да докара възможно най-властен тон. “Ааа, здравейте, Другарю Партиен секретар, ама заповядайте, седнете, кафенце да Ви предложа? Ама то е станало някякво недоразумение…” - започнал да мънка директора. След което погледнал слисаната учителка и казал: “Абе, Иванова, абе мийте ги тия путки, бе, не се излагайте!” :)