Хоремаг

К’о ста’а Съм Евга Хумухумунукунукуапуаха Ме питат хората как е било в Царево… Listen… Ден 1: Пристигането След 7часов път сме в Царево. Трябва да си намерим квартирата, която сме резервирали. От автогарата помъкваме всеки (3ма сме) по един сак и една малка чанта. Бабките като ни виждат с тез атрибути се залитат към нас с предложението: “момчета, квартира”. Обясняваме, че си имаме и ги питаме къде е въпросната улица Х. За тях вече сме безполезни и ни посочват произволна посока, като това се повтори 3-4 пъти, обиколихме целия град с багажа и най-накрая някакъв добър човечец, който не предлагаше квартира ни посочи вярната посока. През цялото време все едно ни казваха “Не искате квартира? Ходете си у ** **. Тя е натам(сочейки)” 1 на ум Намерихме го. Заспахме… Имаше “малък” инцидент, за който няма да Ви споменавам, тъй като не е много добро. 2 на ум Кратък плаж, умело пазене да не горнем. Ден 2: Голямото изгаряне Некъде към сутринта (разбирай 12.00, толкова ставахме обикновено) се запътваме към Арапя (извън Царево, много хубав плаж). Като пристигнахме ми се скъса джапанката и стана една голяма патаклама. Първо трябваше ми нещо, с което да я “закрепя” да мога да се прибера. Намерих. Но… 1. Бяхме доста изгорели 2. Заради джапанката на всеки 20-30 секунди трябваше да спирам за да я “закрепвам” пак, защото се отлепваше. Пътят ни излезе над 2 часа(срещу 30 минути на отиване), което допълнително ни изпържи. Огладняхме. Прибрахме се… едвам. Залетехме се всички към банята, бързо миене и като хванахме дефламола… 1 туба… Ден 3: Кутай се Събуждам се. Нищо не ме боли. Не така стоят нещата с другите двама. Едното момче (бел. мен - Десо, близнака) го понаболва само вратлето. А другото… ммм Виждали ли сте червен светофар? Целите крака до колената са чисто червени, нагоре до бедрата имаше малко бяло, гърба червен, рамената червени… Не можеше да си обуе джапанките. Кротко си седим в квартирката. (Между другото той после стана освен червен - виолетов и … зелен! Всичко друго, само не и да почернее ;о)) Ден 4, 5, 6, 7: Сливат ми се. Обичайните неща: “Виждам много музика, купони, енергия. Виждам врати, много врати да се отварят пред теб. Виждам твоето шеметно лято мммм… ** ** sound wave” Ден 8: Отпътуването Седяхме 20 минути повече отколкото трябваше. Много съм горд :о) Всичко беше по план. Ме питат хората с какво ще запомня Царево? Не мога да кажа, че имам много добри впечатления от там. Косъм в кафето. Сервитьорката пред нас извади доста дълъг косъм и сякаш това беше нещо нормално, защото не беше много разтревожена. 3 на ум. Косъм в палачинките. Тук косъма си го намерихме ние. 4 на ум. Като стана дума за палачинките… 350гр 2 палачинки вътре с шоколад, сладолед, плодове, сметана, мед… От толкова сладко ми се покачи серотонина (хормон на смеха) и като почнах да се хиля… Ама на нищо. Просто си се смея. На съседната маса имаше един човек и едва ли си е помислил нещо хубаво за мен. Най-много да ме е съжалил. А аз се хиля… А не искам. Ама се хиля. Ставаме и се запътваме към градската чешмичка. През сълзи… От смях. Все едно съм дишал райски газ. Вече ми се драйфа (поздрав, той си знае за кой ;о)), пие ми се вода, но не мога да спра да се хиля. Косъм в дупарата. Шегичка :о) Върхът на сладоледа: Пред магазин на Maze. Часът е около 15. Работното време започва в 9.00. Вратата е затворена. Една бабка се приближава към нас, казва че тя е МОЛ-а и пита какво искаме.

• Искаме да влезем.
• Ама ще купувате ли?
• Ще разгледаме.
• Ееми тоо… ключът е в щерката… тя се къпе горе… ако ще купувате да хода да го взема… иначе… (само не каза какво да си направим с майките). Подобно. С такова отношение едва ли ще напредне много. Между другото “щерката” дойде след 2 минути на мотор. И не отгоре. 5 на ум Имаше и някои хубави моменти. Като например една ж’на, която правеше тостове. Тя беше една от малкото добри женици. Имаше и следния весел диалог. Ние срещу дядо (станал по-известен като “Шефа на БДЖ”)
• Дядо, как да стигнем до Арапя?
• Аа добър ден.
• До Арапя как да стигнем?
• С рейсчето от РПУ-то.
• Ама пеша как да стигнем?
• С рейсчето, само 60 ст. е. Мърдам си пръстите под формата на човече, което ходи и му викам “ПЕШАА” А той седи и се смее: “- Да, да, МНОГО ВЛАКОВЕ - КАМИОН.” Как го измисли незнам… Както и да е, питахме някой друг Имаше едни скейтбордисти, трима на брой. Най-малкият от тях (носеше бира) след доста лоша демонстрация на падания се приближи към нас (ядящи тостове от гореспоменатата лелка) и ни каза да се преместим, защото тук пречим. Преместихме се. След по-малко от минута същият се беше залетел и със сложен пирует се пльосна в краката ни по корем. Ние го гледаме и ядем, а той пъшкаше :о) Като изключим лошите условия, беше доста добре. Топ 5 на най-използваните думи бяха:
  1. Фотоапарат
  2. Memory card
  3. Playstation
  4. Попара :о) и…
  5. Трактор :о) И ако се чудите как може да се сглоби едно единствено изречение от тези думи, давам веднаха пример: “Дойде шефа на БДЖ и ми вика: -Намерих този фотоапарат, защото мемори кард-а ми падна в попарата докато играех на плейстейшъна в трактора” Изреченията с тези думи бяха милиони, и всяка дума налагаше да се използват другите. Естествено няма да се забрави как омазахме цялата стая с пяна - по всички дръжки (външната, на банята, на гардероба, на хладилника,по ръбовете на вратите). Стабилно! Ако някой външен беше влезнал… О, Господи! И така… Може някой друг път пак да отида там. Ако забравя колко “на ум” имаше. А до тогава… Бамбуча!