Хоремаг

Днес се присетих за едно старо и много хубаво детско стихотворение:

ВАНКО ЗАБРАВАНКО АСЕН БОСЕВ Ех бре, че е Ванко страшен забраванко! Прави той, що прави, нещо ще забрави! Вижте го - по друма връща се за гума, после пък се мръщи: моливът е вкъщи! Ето - всички в клас днес четат в захлас, само Ванко там се черви от срам! - Нямаш ли си книга? - Ванко мига, мига - Имам, но у нас я забравих аз! - Всички му се смеят, закачливо пеят: Гледайте го Ванко, Ванко забрванко! Тръгна за дома си сякаш без ума си - няма ли бе, брате, шапка на главата! - Ванко, що направи, шапката забрави! - Их, че неприятно, връща се обратно! А на закачалката шапката му, жалката, вика: - Бре, стопанино, а бре, забраванино, що ме ти остави, що ме ти забрави?... - Шапката си дивна Ванко смешно кривна, но навън сега правят си шега. Викат му децата: Няма ти главата! Де си я оставил, де си я забравил? - Ванко пръст веднага на челото слага: - Тук ми е главата, върху рамената! Ех бре, че е Ванко страшен забраванко!