Хоремаг

Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен! О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега и аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори.

Къде момче, сега отиваш и наш’те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е - средновековно невъзможен?…

О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа?

Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - средновековно невъзможен…