Вчера
Вчера готвихме зеле с ориз с Габриела. Всъщност манджите бяха две понеже аз не ям месо, а Владко държеше в зелцето да плува пиленце. Та таквиката е следната: Първо сложихме двете бутчета както си бяха замръзнали в тенджерата под налягане с водичка, черно пиперче и малко дафиново листче. Сложихме тенджерата на котлона и зачакахме. Много е важно докато се чака да се пушат цигарки, да се пие биричка и да се говори за актови фотографии. Приемете го като шамански ритуал за успешно сготвено пиле. Пиленцето вече беше готово, извадих го от тенджерата прецедих бульона и натъпках колкото можах от предварително нарязаното зеле в тенджерата с 4 лъжици олио и бульона от пилето. Останалото зеле влезе в другата тенджера за постната версия на манджата. Когато зелето се свари и омекна добавихме доматено пюре с водичка и по половин чаша ориз. Последва последната права по топлите плочи на котлона и манджите бяха готови. Консумират се с туршия, греяна ракия, вино и накрая куба либре понеже се появи един лимон а виното свърши. Покрай тези операции успях да си инсталирам VMware под Debian и съм много доволен от лекотата с която се получи. След това сложих и едно 2000 за да не ми се нала да превключвам заради Delphi 5. Държи се много стабилно, като изключим факта че нямам /dev/dsp и /dev/mixer т.е. звук, който не ми трябва и не можах да подкарам 1024x768 режим без трептене на картината но затова пък на 800x600 е железен.