Хоремаг

Вектрикс плавно пореше космическите пространства а трафикът ставаше все по силен. Особено насрещния. Хан Владо се изнерви леко и ръсеше думи от които всяка млада дама би получила обрив със съмнителен произход. Очите му се притваряха но това не му се случваше за пръв път и от време на време се оцъкляше подозрително с вид на човек получил чревно разстройство. Изведнъж вляво от корабът блесна огромна жълта космическа станция. Пасажерите се лепнаха на люковете и бавно зацъкаха с език.

• Ей на това му се вика лукс.
• Мда огромна е Ройал Марина Паласиум - каза Мир Скайуокър с тон на човек който е прекарал не една безсънни нощи на станцията. Всички го изгледаха въпросително.
• Ами бях на командировка тук - смотолеви той и никой не му повярва. Космическата магистрала продължи да се вие мудно из космоса и точно в момента когато скуката достигна неспоменати дори в енциклопедиите висини на радара се появи малка златисто-жълта точка.
• Хъмм - казаха всички заедно.
• Сигурно е мираж - каза някой.
• Сигурно е прилеп - добави друг.
• А може би е самолет - предположи трети. Хм това е една друга приказка. Всъщност това беше лелеяната от нашите пътешественици цел. Планетата Царевикс в целия си блясък и разкош - доколкото блясък и разкош може да има в една точка на радара. Вектрикс влезе меко в орбита и принцеса Йола установи връзка с техният домакин Оби Уан Ивоби.
• Ало! Здравей учителю Оби Уан Ивоби. Ние те приветстваме и се осланяме не твоето гостоприемство.
• Здрасти банда - каза Оби Уан - къде сте?
• Кръжим в орбита около Царевикс в момента.
• Кацнете на централния космодрум ще се чакаме там. Край.
• Добре Оби Уан. Край. Хан Владо зададе координатите за кацане и коръбът се спусна в атмосферата на планетата.