Poem
Сънувах лудо цъфнала полянка, край нея дървета с прошарена сянка. Девойка на полянката поспира, богатство от багри си сбира. Девойка къдрокоса, златокоса, нагазила в тревите буйни боса.
От сенките левент следи я снажен, със поглед нежен, но и все по-влажен. Топъл вятър му в глава лудее, изкушаващо: “Ей я къде е…” Но земята е друго решила и краката му е вкаменила.
Една въздишка само той проронва, но тя девицата плаха прогонва. Остават багрите й разпиляни – пеперуди, накацали по зелени бръшляни.
Коментар от AquilaX — 11.06.2004 @ 15:34
Коментар от Admire — 11.06.2004 @ 15:36
Коментар от Admire — 11.06.2004 @ 15:40