Хоремаг

Един ден бай Генчо намери следната подозрителна бележка в пощенската си кутия.

Търси се перфектния кръстник … срещу заплащане по 1 кокошка на година Условие да е кръстен. Да притежава кръщелно свидетелство. Да носи 2 кърпи. Да е готов да служи за пример (независимо добър или лош). P.S. Да е роден ПРЕДИ 1 март 1982 г.

Бележката беше написана на ученическа тетрадка с големи и малки редове от онея дето по негово време струваха 20 стотинки, на ръка с красив женски почерк.

• Я па тея - каза си бай Генчо Той беше врял и кипял в тея работи. Първо си изгуби паричките по пирамиди след това си купи машинка за подстригване за 10 лева и съответно си изгуби и косата. В момента беше с новата си придобивка “Космоокръжност” която пишеше че лекува и пневмония но той все още леко се съмняваше в това. Хвърли пак един отработен поглед с малка хазартна жилка в ъгълчето на окото и каза.
• Този път вече няма да се хвана. Всичко ми взехте. - и захвърли с артистичен жест бележката в ъгъла под стълбищата. Заизкачва се бай Генчо бавно по стълбите. Не че нямаше асансьор но той беше спортна и борбена натура плюс това го използваше като предтекст да плаща по-малко ток за стълбищата. Изкачваше се и си мислеше. “То аз не че не съм кръстен. Кръстен съм. Даже за малко два пъти да ме кръстят. И не че не съм праведен човек. Праведен съм и съм за пример поне така казваше дружинната. Че съм роден преди 82-а е ясно само кърпи нямам ама то на женски пазар вървят по левче. А и кокошчици обичам да похапвам. Верно ще е веднъж в годината но сега и толкова не виждам.” Вървеше бай Генчо и краката му все повече натежаваха, стъпките ставаха все по бавни и той не усети как започна да слиза. Отначало бавно а после все по бързо и по-бързо с което учуди дори себе си и реши че това е от ефекта на “Космоокръжността”. Слезе Бай Генчо долу, протегна треперещи пръсти към ъгълчето хвана листчето, притисна го към сърцето си и усети колко силно бие. Погледна го с замъглен от сълзи поглед и видя в ръцете си хартийка от шоколад “Кума лиса”. Това беше. Всичките му мечти се бяха превърнали в един рециклаж. И живота продължи да тече…