Хоремаг

Такаааа след скучната лежарна сутрин, дойде прятния следобед. Ходихме с Миро и Йоана в София ленд. Купихме си по 5 билета и влязохме навътре. На входа осъзнах че батериите за фотоапарата са си изпяли песента и се наложи да вземем 2 броя но за щастие вътре имаше. Първо се пуснахме по “Влакчето на Инди”. Изглежда безобидно на пръв поглед но за начало ми дойде малко в повече . Особено първото спускане. На второто има камера и се заснима физиономията на хората, които се спускат. Моята беше нещо от сорта на “Ха, аматьори”. Последва “Звезден огън”, който беше страшен само първите 10 секунди от голямата центруфуга след това човек свиква и му е приятно “изтискването”. Една забележка ако си оставите обувките на земята задължително си подсигурете, някой който да ви ги донесе след това, защото стартовата точка не съвпада с финалната. Следващият атракцион беше наистина глвозамайващ въпреки детското си име: “Въртележката на Пипи”. На нас със Миро определено ни се замъти погледа от центробежната сила. А Йоана си подскачаше насам натам сякаш е била на разходка в парка. Някой хора имат вестюбиляр за милиони :). Поседнахме на една скамейка, изпушихме по една цигарка и дойде новото предизвикателство: “Дивата река”. Сключихме сделя с Йоана, тя да седне най-отпред и в замяна да ми даде коженото си яке. Определено не ставам за търговец. Намокрих се страшно много. От фланелката до почти целите дънки. Иначе забавлението е голямо, особено спускането във водата. Тримата съхнахме 20-на минути на една скамейка след което се качихме на “Голямото виенско колело”. Че е голямо, голямо е. Че е виенско, виенско е. И е колело но се върти страшно бавно. Затова използвах момента да направя няколко панорани снимки главно на “Кулата”. Дотук ни свършиха билетите от по 2 лева но не можеше да не направим по един Турбокарт, който са си нормални панаирни блъскащи се колички. След няколко зрелищни катастрофи и все още мокри дънки се отдадохме на чревоугодничество и пийнахме по биричка с картофки в нещо подобно на замък. Решихме да изграем билярд, което щеше да ми е за първи път но всички маси бяха заети и си тръгнахме. Звъннах на Донка и се уговорихме с нея за Галакси. Срещнахме се с нея и поиграхе малко дартс и с гордост мога да отбележа че завършихме на равно 3:3. Искахме да играем и билярд но барманката каза че 1 час на масата е 9 лева и това меко казано ни разколеба. Отидохме до подлеза на НДК но там Пасажа беше затворен и се спуснахме по Витошка. Вечерта завърши в Тънка червена линия с чаша с мента и спрайт пред мен и сладки разговори. Таксиджията, който ме докара беше много свестен и си караше прилично бързо. Подобрих световния рекорд по вечеря след като за 15 минути успях да си изпържа яйца да ги изям и да изпуша една цигара и да измия чиниите. 10x Пепси че ме изчака. Това сигурно е най-дългия постинг, който съм писал но деня си заслужаваше. Очаквайте скоро снимките.