Хоремаг

Дизайн на офиса и банята с Flash. много качествено направени аплети. Направиха ми впечатление още когато го ползваха за рекламата на Видима.

Ето ио аз продължавам да не вярвам на очите си.

Ето как ще се возим в адския транспорт от есента. Чета и не вярвам.

Пешко прие много присърце подаръка на родителите си. Седеше по цели нощи и разучаваше ли разучаваше. Скоро разбра че сам по себе си неговият компютър е като телевизор без антена. Може да си играе на теливизионната игра но нищо ново няма да научи. Затова Пешко реши да разбере какво се крие зад сакралната думичка “Интернет”, която всички около него използваха напоследък. Скоро беше научил че странният необщителен съсед от горния етаж е системен администратор. Този който винаги гледаше лошо имаше черни кръгове под очите си и говореше само при крайна необходимост. Този съсед го плашеше но Пешко знаеше че ако иска да научи нещо, трябва да се обърне именно към него. Така един следобяд той събра смелост и 5 лева, мина през магазина на първия етаж, купи една двулитрова бутлка бира и голям шоколад с лешници и се заизкачва плахо по стълбите. Беше чул че този тип хора се умилостивяват с бира и нещо сладко и искрено се надяваше това да не е само слух. Протегна ръка към звънеца и видя че копчето е зверски изтръгнато, според него със зъби или друго остър предмет, затова реши да почука. Първо почукване …. Нищо! Второ почукване …. Пак нищо! Трето почукване (по силно със самочувствието на човек който знае че вътре няма никой и може да си чука колкото си иска)… Чу се издрънчаване и поредица от думи които Пешко официално за пред родителите си не знаеше какво означават. Тежки стъпки и пръхтене…. След това само пръхтене…. Тишина… Някой погледна през шпионката… Вратата се отвори бавно със зловещо скрибуцане. Отсреща се появи небръсната физиономия с кървясали очи и коса в която всеки косъм искаше да е строг индивидуалист. - Какво искаш бе келеш? Не виждаш ли кое време е? - каза физиономията Сърцето на Пешко затупа лудо краката му омекнаха а бирата натежа в дясната му ръка но той бързо се окопити защото беше тук с цел. - Ами всъщност е четири следобяд. Иззад вратата излезе ръкав на намачкана риза и отдолу се показа часовник с повече копчета и цифри от елката на баща му, която имаше дори функции. Физиономията примляска и каза: - Мдам вярно. Е какво от това кажи какво искаш? - Аз такова … Идвам да ви питам нещо. - Да питаш? Не нямам нужда от прах за хлебарки, не искам да отслабвам и не ползвам тигани. Отговорих ли на въпроса ти? - Всъщност не. Аз исках да питам за Интернет. - За какво? За Интернет ли? Ха ха ха ха ха. Ей келеши ще ме убиете. Това пък сега откъде го измисли? - Аз искам да знам какво е Интернет и разбрах че вие можете да ми кажете. Нося ви и подарък - побърза да вмъкне Пешко, протегна двете си ръце напред и дръпна главата си назад в случай че физиономията решеше да си вземе подаръка веднага. В брадата се видяха няколко пожълтели зъба, може би опит за усмивка. - Как ти е името? - Пешко. - Влизай тогава Пешко че ми омръзна да стоя на вратата. - каза физиономията и се скри в мрака на коридора. В апартамента беше тъмно, мръсно, задушно и мигащо като в космически кораб. Виждаха се дупки в почти всички стени и през някой от тях минаваха снопове кабели. Физиономията си имаше и тяло с голямо атлетично коремче облечено в измачкани дрехи. Влязоха в една стая която може би щеше да е хола ако не беше обзаведена като подстанцията на енергото в която ходиха на посещение миналата година. Човекът седна в протрит фотьойл пред компютъра и му посочи да седне до него. - Интернет казваш. Хм. Ами как да ти обясня Интернет сега. Знаеш ли какво е мрежа? - Знам. Като ходихме миналото лято на морето имаше голеееееми мрежи по стените на една кръчма и тате каза че като бил млад мама с такава голяма мрежа го била оплела. - Хех разбира ги той баща ти тези работи но аз говоря за компютърни мрежи. - Някой плете мрежи от компютри? - Не точно. Значи компютърните мрежи са много компютри свързани по определен начин които могат да говорят помежду си. - Нещо като телефонната мрежа ли? - Да нещо такова. Компютрите си имат език на който си разговарят и това се нарича протокол. А при разговора си разменят данни. Може да мислиш за данните като някаква информация. Това е както когато майка ти говори със приятелката си по телефона, обменя си информация. Техния протокол е българският език и понеже и двете го говорят едната разбира какво иска да каже другата. - А компютъра ми какъв език говори? - Компютъра ти не ползва човешки език. Най-често той ползва протокол наречен TCP/IP. - А този протокол и тате го знае. Като дойде съседа от долу той му вика “Ти сипи” и после “Ай пий” - Хе хе. Това е един друг протокол, който използва баща ти. Та всеки компютър в мрежата си има номер. Точно както вашият телефон си има номер. Чрез тези номера компютрите се откриват един друг. Понеже по света има страшно много компютри, номерата им са дълги и неудобни за запомняне от нормалните хора. Затова инжинерите са измислили URL това са тези странни надписи започващи с www, които виждаш навсякъде. - Ох разбърка ми се всичко в главата телефони, мрежи, номера думички. Трябва да помисля малко над тези неща. Може ли да дойда утре пак. - Може, но ела към шест следобяд. Обикновенно тогава се събуждам. - Добре. Ще дойда. - каза Пешко и тръгна към къщи

Покрай “Пешко” претърсих мрежата за системи за писане на истории и попаднах на един много готин проект StoryStream. Историите в него се разклоняват и четящия има право на избор накъде да чете разказа а също така и възмоността да го продължи по собствен вкус.

Мрежата. Необятна и всеобхващаща. Хаотична и разпиляна, подредена и индексирана. Необхватен източник на информация и Пешко в средата на този огромен океан в неговата малка лодка еднодъвка (казва се еднодъвка защото Пешко я размени за една дъвка със съседчето). Плува си Пешко клатушка си се и около него прехвърчат банерни акули, готови да го схрускат всеки удобен момент. Започнах историята от никъде, затова веднага ще се поправя. Пешко е редови шестокласник в елитно според някой но не и според него Софийско училище. Като малък си беше нормално дете: нормално пакостливо, доста любознателно и леко мързеливо т.е. имаше всички предпоставки за един бъдещ достоен син на родината. Като поотрасна малко, Пешко взе да се увлича по компютри. Ходеше по клубчета, гледаше с влажен поглед, ръчкаше клавиатурите, цъкаше с език. Научи няколко стряскащи приятелите му съкращения и ги използваше смело и безотговорно, въпреки че не знаеше какво означавата повечето от тях. Така нашият ученик беше на път да похарчи семейното имане по клубчета. Майка му, Елисавета казваше “Нека се учи детето. Като се изучи, ще го пратим програмист в Германия и ще си уредим старините.”. На това, баща му Панталей само поклащаше глава цъкаше с език и пресмяташе. Никой не знаеше какво, до един ден когато семейството завари на масата в хола купчина кашони със странни китайски йероглифи по тях и Панталей в средата на стаята с искрящ поглед.

• Купих го! - изкрещя той - Най-сетне го купих пущината му с пущина. От един приятел го взех каза че е най-доброто, което може да се намери, и ми го даде на много-добра цена. И никакви проблеми нямало да имаме с него. Ела тука Пешко да видиш, да пипнеш и да не чувам после че не се грижа за теб. Пешко погледна новата придобивка с жаден поглед преглътна два, три пъти на сухо и пристъпи леко напред с премерени крачки. Следващите двадесет минути преминаха в прилежно разопаковане, рязане на тиксо със специално закупеното за целта макетно ножче сортиране на кашончетата и стериопора в тях. След още час и половина компютъра стоеше сглобен на бюрото в детската което Елисавета винаги поддържаше изрядно подредено. Пешко протегна трепереща ръка към хромираното копче Power. Натисна го и …. Дискът набра скорост, вентилаторите забучаха ритмично, замигаха лампички, монитора засвети и по него бясно запрепускаха числа и букви.
• Какво му стана на пущината? Онзи каза че работел. Какво ще правим сега - хвана се за главата, Панталей.
• Спокойно, тате това е нормално - отвърна Пешко с гласа на ветеран в изчислителната техника. Пешко седна зад клавиатурата хвана сигурно мишката и запоказва на родителите си новата придобивка. Показа на баща си как може да сметне колко е 2+2 по бавно отколкото наум и на майка си как се редят пасанси, които тя можеше да реди със затворени очи. Но тази вечер, Пешко разбра колко малко знае за компютъра си и колко много иска да научи. Появи се амбицията.

Ето една нелоша колекция смешни картинки. 10x Admire (забравих)

Зарежете GMail. Тук можете да станете собственик на едни от най-дългите e-mail адреси в света

За някои компютрите са мания, но чак пък толкоз…