Хоремаг

Малко статистика за света в който живеем 10x CK

Ето и някой идеи на водещи дизайнери :)

Държавата е решила че няма нужда от граничарските кучета поради преструктуриране на армията и затова ги е изпратила за евтаназия. Ако искате да помогнете за спасяването име прочетететова. 10x CK

Реших да публикувам някой идеи за тениски в отделна категория. Ето го и първото предложение:

Но Вектрикс имаше нужда от гориво. Най-близката станция беше ОЕМвиликс разположена на планетата Младост 1. С леки виражи корабът се приземи на доковете и от жалузите излезе доволно количество пара. Всъчщност тази пара не беше необходима на корабо освен може би за машината за чай но дизайнерите бяха решили че ще е много ефектно ако след приземяване, корабът се обвие в мъгла.

• Да пийнем по нещо за събуждане? - предложи принцеса Йола. Всички се съгласиха и влязоха “да презаредят” точно както Вектрикс. След петнадесетина минути всичко беше готово. Голямото пътуване трябваше да започне. Очакваха ги 500 хиляди светлинни години до крайната им точка. Вектрикс влезе в пределите на космическата магистрала и набра скорост. Всичко беше наред. От бордовият компютър се лееше приятна музика и скоро принцеса Йола и Мир Скайуокър заспаха. За момент очите си затвори и Чобгений и се събуди от разтърсване на кораба.
• Хиляди черни дупки какво става? - погледна той въпросително към Хан Владо който гледаше със странно изцъклен поглед.
• Миииии пишка ми се.
• В тук насред космическата магистрала ли?
• Ами че какво пречи? - Каза Хан Владо обличайки скафандара си. В това време се разбудиха и другите двама пасажери и успяха да видят как Хан Владо напуска кораба.
• Какво става? Авария? - попита принцеса Йола.
• Не капитана отиде да пишка. - каза мрачно Чобгений.
• Да да разклати го. А така. Се чу от все още сънения но вече изпълнен с ентусиазъм Мир Скайуокър. Човгений се огледа, погледна тъпо и развъртя няколко крушки от тавана. Пътят продължи безпрепядствено. Вектрикс спря още веднъж за презареждане в центъра на вселената, планетата Стар Загорикс, където пътешествениците се подкрепиха с няколко банички със спанак. След това се отби от пътя до планетата Сливеникс и малкият астероид Калояновикс и пое отново по пътя си. Наближавайки планетата Бургазум, пътешествениците се натъкнаха на метеоритен пояс но Хан Владо държеше руля хладнокръвно и Вектрикс не получи никакви поражения. Достигнаха Огромната синя мъглявина. Тонове прах в които живееха странни продълговати същества и намираха края си хиляди кораби. Място със собствени закони и правила. Целта им бе близо. В югоизточният край на мъглявината се намираше малката императорска планета Царевикс. Мечта на милиони борбата за нея бе взела повече жертви, отколкото великото преяждане с краставици през 61-ва и голямата депресия на водните кончета през 43-та взети заедно. Наречена Слънчевата планета тя бе мястото за почивка на всички царски осооби.
• Да става каквото ще - изкрещя Хан Владо даде кусрс към Царевикс

В една далечна галактика, на една малка планета на единия от континентите и нещо каза “Пльок”. Но да започнем от началото на историята. Джигателят мъркаше нежно във ветровитата нощ. Вектрикс не беше нов кораб но пилота му Хан Владо си го обичаше. Беше преживял много полети с него и обшивката на места беше понадраскана, ламарините леко поогънати но старата слава си личеше особено след като мина през доковете за почистване.

• Ще тръгваме ли? - погледна въпросително Хан Владо
• Бргуагуагуагуа - каза Чобгений. Тъй като Чубгений беше от друга планета си говореше местния език т.е. това което каза беше нещо от сорта на “Аре де няма цяла сутрин да те чакам.”. Хан Владо отлепи леко педала на дюзите и натисна педала за ядреното гориво и Вектрикс пое своето пътешествие в нощта от космодрума в Младост 4. Първата спрка беше съвсем на близо а именно пустинната планета Младост 3. Корабът меко акустира на площадката пред резиденцията. Настъпи подтискаща тишина. Вреето минаваше а нищо не се случваше.
• @!#$!$#%!%6 - изпсува Хан Владо на Клачиански - Къде са онези двама хуманоиди?
• Ще дойдат де - отвърна Чобгений, който се сети да си включи преводача за да не затруднява разказвача. В този момент по транспортният коридор заиграха бягащи светлини. Принцеса Йола се появи носеща димяща пръчка в едната си ръка и пътническа чанта в другата.
• Здравейте момчета. Ъъъъъ и космати топки - каза тя весело с леко притеснен поглед към Чобгений - Той нали не хапе? - прошепна тихо на Хан Владо?
• Не се тревожи много е точен и е най-добрият навигатор който съм имал и като се разговорихме за точност къде е онзи хаймана Мир Скайуокър?
• Ей сега идва само да инструктира роботите по поддръжката. Почакаха. После почакаха още малко. После още много и ето че се появи и последният член на екипажа. Мир Скайуокър. Известният в 34 галактики плейбой и комарджия.
• Айде да тръгваме де. Няма цяла нощ да ви чакам - каза Мир. Хан Владо го погледна с поглед на касапин от планетата Пазарис Киркус, където много форми на живот намираха смъртта си и каза меко : “Мдобреееее”. Вектрикс се приплъзна леко и потегли по пътя.

Хайде на снимкитеееее. Топло топли още парят с еротичен привкус и закачлива нотка. Каламбур за мозъка, дъвка за потентността. Насам народеееее.

Днес празнуваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Честито на всички, които се чувстват българи.

Успях да подкарам Optio 30-то си под Linux!!!

Поне предполагам че така се превежда Eternal Sunshine of the Spotless Mind. Какво се случва когато любовта губи блясъка си и човек започва да забелязва малките дразнещи недостатъци в другия. Можем ли да се събудим обновени, изтрили с едно замахване на раката спомените си. Това което е предначертано се случва по един или друг начин. Хубав филм. Гледайте го.