Стихотворение
Ето едно съихотворение от тук. Страхотно е. Благодаря CK.
На Нея Да, влез! Но остави косата! Там до вратата, в ъгъла я остави. Ще те посрещна, както се полага на късен пътник в нашите земи. Ела, седни, така, да се почерпим. Ще ти налея чаша с вино от мускат. Преди да тръгнем, нека си побъбрим, сестра бъди ми, аз да съм твой брат. Да споделя със някой близък исках какво тежи на моята душа, а тебе чувствам толкоз много близка, със теб във вино мъката ще утеша. Нали душата ми, за теб имане, ще носиш чак до долната земя, та нека два пъти по-лека стане, щом с тебе болката си споделя. Сега ме слушай, няма да разказвам дълго. Живях с любов и търсех любовта. Живот изпълнен със мечти и болка, а исках само малко топлинка. А исках някой, вечер у дома ми, след тежък ден във този бурен век да ме прегърне с думата "Любими", ех, колко ли му трябва на човек. Какво ме питаш? Да, да, случваше се често, но истинско било ли е, кажи, щом можеше таз дума после лесно с обидни, тежки думи да я замени? Знам, ти ще ме прегърнеш откровено, със истинско желание и страст. Тя топлината идва не по Келвин, ни Фаренхайт, а с честност между нас. Ела, вземи ме в прегръдката си кална! Ще бъда само твой и верен и след гроб. Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална? Нима и теб те плаши моята любов? Хей! Къде? Забрави си косата! Жена... </>
