Хоремаг

Ето един малък тест. Специално за Владко за да си няма проблеми с жените повече.
10x spider

Вижте с какво, системните администратори свързват работата си.
10x Pepsi

Тържествено обявявам новия химн на стаята ми – Ариведерчи на Хиподил! Сега ако Миро сподели къде е заровил огъня и меча, картинката е пълна

Може би повечето от вас са играли на канадска игра. А някой дори на мини-канадска борба. Играе се от 2-ма човека които хващат ръцете като всеки се опитва да събори палеца на другия. Така си мислих поне аз. Тези хора са развили играта до т.нар. multiplayer.

Денят започна с кафенце с Владо и Пламен на пазарчето пред блока. След това отидох в Дианабад да подпомогна местенето на Явор в новата им квартира. Като приключихме с тежките неща се упътихме към Червеното. Там се срещнахме последователно с Валя, Теодор, Ивелин (който също участваше в местенето), Миро, Йоана, Младен и накрая Габриела. Този внушителен списък бе подкрепен и от 4-5 бири съответно. Миро ме докара до къщи. Тогава ми звънна Вили за да се разберем за Салса карнавала. Изкъпах се и легнах да чета „Петата планина“. Книгата ми харесва все повече въпреки че е една такава религиозна т.е. не точно по вкуса на един такъв необвързан с вярата човек като мен. Още не съм я прочел, но определено ще го сторя в най-скоро време. Отидохме на карнавала с „френската принцеса“. Дворецът беше малко по-празен отколкото си го представях но определено имаше атмосфера … което ми напомня на един виц който Владо каза наскоро:

Качили се 3-ма астронавти на Луната. И решили да разузнават. Тръгнал 1-я нямало го 1 седмица и като се прибрали го питали:
- Какво стана бе? Къде се изгуби?
Той отвърнал:
- Абе бях на едно страшно място. Пиене, купон жени … всичко си имаше.
Тръгнал 2-я и той се забавил 1 седмица и като се прибрал го попитали:
- Кажи къде беше? Какво видя?
- Какво да ви кажа. Попаднах на много яко място. Пиене, жени, купони. Супер.
Тръгнал и 3-я и се прибрал на другия ден. Другите учудени запитали:
- Защо толкова скоро? Нямаше ли пиене?
- Имаше – отвърнал той.
- Ами какво тогава купона ли не беше на ниво?
- Ами, на ниво си беше.
- Ами нещо жени ли липсваха?
- И жени си имаше колкото си поискаш.
- Ами какво тогава? Защо не ти хареса?
- Ами какво да ви кажа. Нещо липсва атмосфера.

Танците си бяха на ниво и навсякъде можеше де се видят весели хора. Изкарахме си чудесно.
Тази сутрин се разбрахме да се видим със Сашко след като вчера пропуснахме. Ходихме първо в Борисова градина да пийнем по биричка, където бяхме нападнати от ято бирарки (б.ред. – бирарка – коварна и досадна муха, която изпитва непреодолимо привличане към вашата бира. Не се отлепя дори след щателно обдухване. Истински алкохолик). Както и да е изпихме там каквото успяхме да спасим от напаста и се преместихме в Галакси, където цапнахме две игри на дартс с обезкуражаващия изход 1:1. Така мина уикенда. Още не знам как ми се изплъзнаха два дена.

Това е снимка на най-високият мост в света с височина 270 метра.

За тези които не са чели 1-та част на историята за чорапите ето я.

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период…много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя…….от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. „Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане“.
(още…)

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
(още…)

Скъпи приятели,
Забравихте ли? Днес е Петък – тази светла дата в гъмжилото от еднообразни, безцветни и
тягосни делнични дни! Денят на победата на измъчения труженик над омразнната ни от
десетилетия капиталистическа система. Днес пръстите се движат по бавно, цигарите се
пушат докрай, а на обедната трапеза не отсъства бира. Нака празнично накривим майсторския
каскет, да се облегнем докарай на стола и с благост погледнем нашите свидни колеги.
А къде ще сте Вие на утрешния ден? И къде щяхте да бъдете, ако днес не бе Петък?Наздраве!

Прочетете този класически труд на Муууркс и Мееенгелс.

След поредното скитане из нашата родина, пак се прибрах. Иначе в Исперих не беше толкова лошо, и на по-гадни места съм ходил. Ресторанта на хотела беше соц. тип със гаден мангал със синтезатор и микрофон. Добре че правеше почивка от време на време. Противно на моите очаквания обаче, кухнята беше превъзходна, а и ракията си я биваше. Тази сутрин реших да се прибера по друг маршрут – Разград – Попово – Бяла – Плевен – София и установих, че ми харесва повече от традиционния. С интерес следях имената на селата, през които „прелитах“. Най-много ми хареса Голям Поровец. Чудя се кой би си кръстил селото така и що за „хора“ живеят там. Минавайки през село Благоево, бях неприятно изненадан от бяла палка с надпис STOP. Споделиха с мен, че съм се движил със 75 км/ч, т.е +25. Изтръпнах. Нима за втори път щяха да ми напишат акт за превишена скорост? Така и не разбрах защо ченгето реши, че не съм за акт ами за фиш. Като ми го каза и ми олекна на сърцето и с небрежен тон казах „Пиши“. общо взето това беше по-интересното. Сега се надявам, че довечера ще бъда посрещнат подобаващо със салата и ракия.

Ето една весела интерпретация на регистрационните номера на МПС-тата в България.

Актуален списък на регистрационите номера можете да намерите тук

Вестник Новинар са пуснали много хубава статия за чистотата на езика. Задължително четиво.

Финли

Кой чука в този късен час
Аз чукам – каза Финли
Върви си, всички спят у нас
Не всички – каза Финли

Не зная как си се решил
Реших се – каза Финли
Ти май си нещо наумил
Май нещо – каза Финли

При тебе да излезна вън
Ела де – каза Финли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем – каза Финли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! – каза Финли.
До утре ти ще престоиш
До утре. – каза Финли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй – каза Финли
Ни дума някому за туй
Ни дума – каза Финли

Роберт Бърнс

Ето и това лято софянци ше се радват на липсата на топла вода. Не мога да кажа че не съм свикнал вече. 4 години в студентски град са една много добра закалка за всеки. Човек свиква със липсите примерно на баня цяло лято и препуска насам натам из блоковете. Липсва място, липсва спокойствие, липсват нормални условия за живот. Не ме разбирайте погрешно не се оплаквам и аз съм свикнал вече. И въпреки че вече не съм в Студентски град ще преживея и тази липса. Защо?

Ето каква е разликата между Германския, Датския и Швейцарския шоколад. На английски.

Ето новината. До какво ли ще доведе това? може би ще докара в България някой от основните играчи на световния мобилен пазар? Ще видим.

Снощи ходихме с бат Младен първо до Тънка Червена Линия и пийнахме по една бира на любимото ни клюкарско място, което гледа към Алабин. Обсъдихме михнувачите, поговорихме си за котката и се запътихме вкъщи. Миро беше направил главозамайваща салата от зеле и моркови, която умори доста ракия . Запалихме едно наргиленце и Владо реши да гледа Шампионска лига за нещастие на всички останали. Преди да заспя четох малко „Петата Планина“ и началото ми се стори обещаващо. Има периоди в които нямам какво да чета и такива в които съм затрупан с книги се чудя коя да започна. Сега май съм във втората фаза.